How to protect your privacy and PC online

How to protect your privacy and PC online

By Alex Campbell


Keeping your data to yourself on the internet is hard, and it’s getting tougher every day. With the recent decision by Congress to let internet service providers continue to run wild with your browsing data without you knowing, a lot of people are pissed (and the ones who aren’t probably should be). While it’s true that a lot of us give up data in exchange for services (think Google, Facebook, and other applications), an ISP is different. Without an ISP you can’t get online at all. Your wireless provider, cable company, or copper-wire telco generally set prices in a vacuum and are the first gatekeepers between you and your Steam account.

So if you’re not too keen on companies scooping up your data, there are some things you can do to protect your privacy. There are also some common practices that don’t do much at all—it’s important to know what works and what doesn’t when it comes to protecting yourself online.

Know your priorities

Protecting your privacy and securing your identity can very easily take you down a rabbit hole of computer science paranoia. Instead of mulling over what algorithms are going to break in the next ten years, you’ll benefit a lot more from concentrating on what your actual priorities are.

The first thing to do is know your adversary. Who, exactly, are you trying to protect your data from? If it’s a person who might be trying to break into your email account, that takes one set of privacy and security measures. If you’re looking to keep companies from selling your data, that’s another set of priorities. If you’re looking to evade a government’s surveillance, you’ll have to work a lot harder to keep yourself invisible online.

In this guide, I’m going to focus on keeping data out of the hands of companies who might want to resell it.


Incognito mode and Private Browsing aren’t enough

Private Browsing (Firefox) or Incognito Mode (Chrome) may make you feel safe, but they actually don’t do much to stop companies from tracking you. These browser features basically open up fresh tabs or windows without access to your history, cookies, or cache. If you’re usually logged into Google or Facebook, using Incognito Mode or Private Browsing will basically treat your browsing session as though you’re not logged into anything, and will clear any accumulated cookies or cache when the windows is closed. Just like any other session, a service can track you the minute you log in.

This mode is really useful when using public computers (like at a library or school campus). But if you’re trying to keep ISPs from snooping, it won’t help at all. Additionally, if you use Google for a search, Google can still use some information about you (search terms, geolocation, time of day), though it generally won’t be tied to your identity. That is, unless you use it at home.

A recent addition to Firefox’s Private Browsing includes a tracking protection feature similar to Privacy Badger, an add-on from the Electronic Frontier Foundation that „stops advertisers and other third-party trackers from secretly tracking where you go and what pages you look at on the web.“

Do Not Track

Most modern browsers now come with a ‘Do Not Track’ signal that they can send to websites with every request. While DNT is often hidden in the options of your browser, enabling it lets a web server know that you don’t want cookies served up that can be used to track you. It’s a good step forward, and is generally transparent to the user.


A good VPN is your friend

Your first real tool in the privacy battle is the trusty virtual private network (VPN). A VPN is an encrypted connection that allows you to connect to a network over the internet in a way that treats your connection as though you were a part of that local area network (LAN). A VPN is really useful for companies, as workers can access shared drives, printers, and other resources from home. It’s also a great privacy tool.

Since a VPN provides an encrypted tunnel to a remote location, the traffic between your PC and the VPN cannot be read by an intermediary. However, any unencrypted internet traffic going in and out of the VPN could still be intercepted and deciphered. Additionally, all of your outgoing traffic will appear to come from the VPN server’s IP address. This makes the VPN an ideal method for getting around censorship and hiding most of your internet traffic. This is also why I recommend using a VPN when connecting to any open Wi-Fi hotspot, since open Wi-Fi does not encrypt your internet traffic.

There are plenty of pitfalls when dealing with VPNs, though. The first and most important thing to know is that a VPN provider can see all of your traffic. Needless to say, while you can use your employer’s VPN to hide your IP from your home, your employer can see everything you do while connected to it, so act accordingly.

When you’re using a third party VPN provider, you’re offloading trust from your ISP and placing it onto your VPN provider. VPN providers are no more regulated than any other web service you might use, so it behooves you to read up on a provider’s privacy policy. (Yeah, the fine print stuff that you always skip and just click „agree“.)

When choosing a VPN, look for VPNs that don’t log traffic, and don’t retain or sell any data. Generally, all VPNs will have to respond to requests from law enforcement. However, a VPN provider that doesn’t keep logs won’t have much to show when authorities come knocking. I personally use Private Internet Access, but do your own research and read over privacy policies before choosing a provider.

You may be able to use a VPN for gaming, but some providers only allow traffic on commonly used internet ports (like HTTPS or IMAP, for instance). When choosing a VPN, be sure to find out if they open up TCP and UDP ports that games may need to communicate. Also, keep in mind that using a VPN while gaming can introduce latency.

Finally, the IP addresses of VPN providers are widely known, so a web service will know if you’re connecting via a VPN.


The Tor browser has widely been touted as a method to secure your browsing. Tor is short for The Onion Router, and basically hides your IP by relaying your web requests through a network of proxy servers called relays or nodes. When accessing a website outside of the Tor network (all Tor sites end in .onion), the only node that can see the outgoing traffic is called an exit node, which makes the request to the appropriate site (like

Tor is a great method for browsing anonymously, so long as you’re not trying to do something that would send the FBI right to your door. Since Tor is open-source and anyone can operate a Tor node, you better believe the U.S. government (and presumably others) operate Tor exit nodes. On top of that, using Tor can raise eyebrows from governments, which can attract closer scrutiny of traffic. Of course, the more people that use Tor for not-so-shady browsing, the less scrutiny it will warrant.

As long as you’re not trying to sell drugs or look up child pornography, using Tor is generally a good way to keep yourself anonymous. To use Tor, you’ll need the Tor browser, which is basically a modified version of Firefox. The Tor browser comes standard with Tails, a Linux distribution built for anonymity and security.

Keep that PC clean

Although I can’t remember the last time I had one of my PCs become bogged down with porno popups, malware is another thing to keep on the lookout for. Instead of selling you live sex shows, today’s malware aims to read your browsing data and resell it to third parties.

By keeping your anti-malware software up-to-date, you can reduce the chance of having your PC infected by this stuff. You should also keep your system updated with the latest Windows updates and browser software. Both Mozilla and Google are very proactive about keeping their browsers secure, and keeping them updated means that you have the latest patches to known exploits.



Четирите най-ужасни типа колеги в офиса


На работното място се срещат всякакви личности. С някои се сработваме добре и нямаме проблеми, но с други сме постоянно на нож. Няма как да е иначе и вместо да си скубем косите и да се чудим как по-бързо да напуснем, можем да се опитваме да вникнем в природата на тези хора и да се справим с тях.
Кои са най-ужасните типажи колеги, които се срещат във всеки офис?

Нахалникът общо взето не може да работи качествено с никого, защото такива хора имат свое собствено мнение, което не подлежи на обсъждане. Те са досадни, нахални, нетърпеливи, със затворен към идеи ум, с който не може да се установи обратна връзка. Те действат по свой собствен начини вечно са в конфликт с останалите.

Винаги има поне по един вечно негативен персонаж в офиса. Тези хора са непрекъснато недоволни и сърдити. Околните ги определят като енергийни вампири, които изпиват енергията в офиса. Те винаги имат обяснение защо не работят и в повечето случаи е защото са адски заети и просто не могат да стигнат до задачата, за която ги питате.
Характерно за тях е, че не умеят да се справят добре с работата си, въпреки че всячески се стараят да покажат с думи колко добри специалисти са. Често резултатите от работата им обаче не са задоволителни.
Разсейващият колега винаги трябва да е в центъра на вниманието, често говори на висок глас, пуска шеги, на които сам се смее или търси да провокира разговор с околните. По този начин той пречи на работата и в много случаи си навлича гнева на останалите. Поведението на разсейващите личности е проблематично. Те не могат да се сработят с колегите си, защото въпреки привидно приятелската им настройка те са способни да критикуват колегите си зад гърба им.

Лицемерите на пръв поглед страдат от раздвоение на личността. Единия ден ще ви се усмихнат, а на следващия ще разберете, че са ви скроили номер. Те компенсират липсата на професионални качества с удобни приятелства. Способни са да доносничат и да топят колегите си, само за да блеснат и техните провали да не бъдат забелязани.

Тадъм !


От няколко дни сме в преговори с организаторите на  ON Fest, който ще се проведе с София,България.

За сега преговорите вървят така както искаме и очакваме скоро да пуснем и нашата игра в която ще можете да спечелите билет за този фестивал.


Останете с нас и нашият сайт за да следите информацията и новините покрай този проект!

Алтернатива на adsense

Здравейте ! download (3).jpg

Както вече знаете, се разшеряваме малко от малко и пуснах ме сайта ни с който се гордеем много.

Но с него започнаха и различни пречки като това, че от дни работим по идеята да сложим рекламни банери, който да генерират някаква печалба на екипани. До сега това е била единствената печалба която сме имали от Blogger. Не можем да се оплачим от тази платформа, която ползвахме.

Но тук с WordPress е една идея малко по – сложно. Нищо….

Решихме да погледнем за алтернатива на adsense, че даже ако е възможно да е от българският пазар. Да това беше лесно намерихме тази платформа, но типично по нашенски чакаме вече 5 дена подред, някой да погледне кандидатурата ни и да ни обърне внимание.

Което ни накра да потърсим още и още,но все попадаме на платформи на които нямам доверие, поради причината, че никога не сме работили с тях.

Ако някой от Вас има опит и е доволен от някоя платформа може да остави коментар.

Екипа на KboyTube

Борбата на PETA срещу мини-игра за Switch е дефиницията на лицемерие

Ако доенето на виртуални крави ви изглежда като безобидно занимание, вероятно сте нови. През 2017 г. всичко е обидно, дори невинният и забавен акт на доене на измислена крава, съставена от полигони.

People for the Ethical Treatment of Animals (PETA) започна нова от своите нелепи битки, този път насочена срещу премиерна игра за конзолата Switch. Създадена от Nintendo, 1-2 Switch е компилация от мини-игри, показващи функциите на системата.

И една от игрите е доене на крави чрез симулиране на движение нагоре-надолу и HD вибриращата функция на контролерите.

Това, че на екрана дори не се появяват крави или пък че играта няма абсолютно никакви претенции за реализъм, няма никакво значение. Единственият път, когато ще видите крава в 1-2 Switch, е като картинка на началния екран.

И ако искате още доказателства за пародията, която представлява РЕТА, ето ви справка от Департамента по земеделие и потребителски услуги на щата Вирджиния. През 2010 г. с усилията на РЕТА, от приют в щата са „спасени“ 290 животни. От тях, 245 са екзекутирани в рамките на 24 часа от „спасението“ им и едва 6 процента са приети на други места.


Ревю на безжичните слушалки Apple AirPods от Светослав Димитров

Apple по време на представянето на iPhone 7 и iPhone 7 Plus обяви отказа си от 3,5-мм конектор в смартфоните, а също показа и съвсем ново за себе си устройство — безжичните слушалки AirPods. Устройството привлече вниманието не само със своите малки размери и с приличната (за класа си) автономност, но и със своето качество на звука. По-долу ще се опитаме да ви запознаем подробно с аксесоара и ще видим дали си заслужава покупката.

Външен вид

Apple AirPods изглеждат почти като EarPods, но с отрязани проводници: същата форма, идентични с размера тапи и малко по-дебела и дълга пластмасова „тръба“. Никакви изненади. Отделни хора виждат малко по-различно извити форми, но това мнение не се потвърждава след детайлно сравнение на жичните и безжични версии на слушалките.


Идентичността във външния вид позволява да се разбере дали тези форми на слушалките са подходящи за конкретното лице, като поискате от познат EarPods или ги купите от магазина на доста по-евтина цена. Ако са ви удобни, то ситуацията ще е същата и с AirPods. Дори нещо повече — устройството ще се държи по-стабилно на ушите, тъй като се елиминират вибрациите от проводника.


Apple AirPods са много леки — всяка слушалка тежи 4 грама, а зарядният калъф — 38 гр. Размерът на всяка слушалка е 16,5х18,0х40,5 мм.


В не по-малко важна компонентна част на устройството се превърна и кейсът, който прилича на опаковка на конци за зъби. В него се намира батерията за зареждане на слушалките (той служи и за съхранение на зарядното). Бял и лъскав — със сигурност ще събере куп драскотини за няколко седмици.



Процесът на свързване на слушалките е още по-лесен, отколкото по NFC: отключвайки смартфона и отваряйки капака на кейса, върху екрана на телефона се появява бутонът „свързване“, който трябва да натиснете. Това е всичко, вече връзката е установена и можете да използвате джаджата. Освен връзката с телефона, слушалките автоматично се добавят и към всички устройства, които са обвързани с един и същи Apple ID, независимо дали това са няколко iPhone, iPad или MacBook (включително MacBook Pro 2016).

Преходът между различните устройства не е толкова магически, както би ни се искало — за смяна на източника на звука от iPhone на iPad, от последния трябва да изберете AirPods в отделно меню, тъй като приспособлението не може автоматично да се превключва между устройствата.

Разбираемо е защо Apple са направили така — когато AirPods са свързани с iPhone и когато едно дете например си играе на таблета на майка си, най-малко бихте искали да слушате звуците от тази игра. Все пак има група от хора, които сами използват всичките си устройства в рамките на едно Apple ID.

Apple AirPods може да се използва не само с техниката на Apple, но за свързване с всяко устройство чрез Bluetooth, трябва да натиснете и задържите бутона на корпуса, след което AirPods може да се свърже към всяко Bluetooth-устройство.

Функционалността ще е същата на всички устройства на трети страни, всички „умни“ възможности ще останат ексклузивни за продуктите на Apple. По-специално, Bluetooth ще работи на стандартното разстояние (в рамките на 10 метра), а двойното докосване (единственият начин за взаимодействие с AirPods) поставя песента на пауза или продължава да я възпроизвежда.


Apple AirPods са оборудвани с два сензора, които определят дали слушалки са в ушите. Когато единият AirPods е изваден, възпроизвеждането на музиката или видеото се поставя на пауза, а когато устройството се върне в ухото, тракът продължава да се възпроизвежда.

Разбира се, системата не е брилянтна: ако закриете сензорите с пръсти, възпроизвеждането ще продължи, поради което по време на беседа с друг човек, трябва да държите слушалката стриктно за „крака“ и да я покриете с дланта на ръката си (ако целта ви е да продължавате да слушате музика докато едновременно с това разговаряте). Това предизвиква и друга трудност — ако махнете едната слушалка от кейса и случайно я хванете, то тя веднага се активира, а втората няма да се свърже, докато и двете AirPods отново не се окажат в кейса.

AirPods са лишени от бутони, а взаимодействието с устройството се извършва чрез двойно докосване по всяка от слушалките. Това действие ви позволява да отговорите на повикване или да оставите апарата, а също можете да изпълнявате една от двете функции: пауза/продължение на възпроизвеждането или връзка със Siri. С помощта на последната може да контролирате силата на звука.

Ако поискате от Siri да „намали“, той ще постави силата на звука на 5%, за по-бързо регулиране на силата на звука е нужно да поискате да „установи силата на звука на 20%“.

“Свободни ръце”

И двете слушалки AirPods могат да се използват, като устройство за “свободни ръце”, тъй като във всеки от тях има микрофон. Потребителят може да избере в настройките, микрофонът на коя слушалка ще бъде активен, но е на разположение и автоматично превключване, когато системата сама определя подходящото за разговора приспособление.

Устройство отлично улавя гласа — в тихо помещение звученето е ясно, дори и при шепот, а на улицата можете да говорите с нормална сила на звука и събеседникът ще се чува. Гласът леко избледнява и звучи сякаш отдалеч, когато навън е силен вятъра, но в такива условия работят добре единици от Bluetooth-слушалките.

Разговорите по AirPods може да се осъществяват дори и на 20 м от iPhone. Събеседникът се чува ясно, но в слушалките може да се появи бълбукане, което не пречи да се разбере, че от другата страна на слушалката говори човек. А може и да не се появи. Именно в това непостоянство се крие основният проблем на AirPods.

Стабилност на връзката

Технологията на слушалките на Apple не може да се похвали с изключителна връзка при два iPhone 6s Plus: периодично се появяват смущения, които драстично отблъскват звука или създават ефект на бълбукане. Това явление обаче не е често — веднъж-два на ден, — но впечатлението се разваля.

Малко по-рядко възниква разпадане на връзката и автоматичното повторно свързване, но се случва особено по време на продължителни разговори. Гласът за секунда изчезва, след това се появява с видими деформации и фонов шум, а след около 5 секунди връзката се възстановява напълно. Не е фатално, но е непростимо, имайки в предвид цената на AirPods.

Много рядко се случва и по-сериозен разрив, след което слушалките отново трябва да се свържат към устройството. При нас, подобна ситуация се случи два пъти за повече от 60 часа слушане. В домашен режим обаче, връзката се държи малко по-стабилно, но не напълно без проблеми, дори и в моменти, когато потребителя и телефона не се движат.

Мненията на потребители посочват, че всички тези подобни особености важат само за iPhone 6s Plus и по-старите модели, а най-новите джаджи работят стабилно. Имахме възможност да тестваме с iPhone 7 (за около 3 часа) и можем да потвърдим тези думи. Въпреки това, нямахме възможност пълноценно да тестваме AirPods с по-нов апарат. В същото време, в тандем с iPad Air 2 и MacBook Pro с Retina дисплей (Early 2013), слушалките работят перфектно и не регистрирахме нито един срив във връзката.


Времето за работа на AirPods е задоволително — слушалките (всяка с тегло 4 грама) работи при слушане на музика с 50-65% сила на звука, около 5 часа и 12 минути, а в режим на телефонен разговор, пълният заряд бе достатъчен за 2 часа и 22 минути активност. При това е важно да се има предвид, че става дума за продължителност на употребата — ако слушалките просто се намират в ушите, заряда се намалява с 2-3% на час.

Разрядът е доста неравномерен, тъй като по-бързо спада заряда в тази слушалка, която се използва като устройство за “Свободни ръце”. Кейсът бързо възстановява заряда на слушалките — за 15 минути, устройството възстановява до 80% от заряда си, а пълният цикъл от 1% до 100% отнема 24 минути.

Кутията съдържа батерия с капацитет 398 мАч и когато слушалките са в нея, веднага започва подаването на захранването.

Умереното използване на слушалките и тяхното зареждане от батерията в кейса ви позволява да ги използвате 5-7 дни, но удобството на AirPods, минималният размер и приличното време за работа на слушалките без кейса стимулира използването на устройството непрекъснато. Тоест, да не махате слушалките през целия ден.

Отделен уиджет показва заряда на слушалките заедно, на едната слушалка, когато тя не се използва, а също и нивото на заряда на кейса, когато той е отворен.

При 16-18 часа работа с устройството, то се намира в ушите около 8-10 часа и половината от времето в тях нещо се възпроизвежда. Умора при употребата им не се проявява и също желанието за тяхното сваляне, което от своя страна насърчава по-често да се възпроизвежда всеки звук през слушалките, вместо през високоговорителите на лаптопа или телефона.

Качество на звука

Apple AirPods по качество е сравним с EarPods. Субективно изглежда, че устройството е малко по-силно, но качеството е абсолютно еднакво. AirPods — това не е устройство, което ще ви подари максимално богато звучене, но добре се справя с възпроизвеждането на подкасти и филми. Музикалните ентусиасти би следвало да се обърнат към други устройства, сравними по размер и автономност, но с по-високо качество на звука (дори и без кабели), въпреки че подобен избор ще бъде труден, тъй като към момента конкуренти липсват.


Apple AirPods — това са прекрасни градски слушалки без кабел: леки, малки, не изолирани от звуковото странично обкръжение (означава по-малък риск да попаднете под някой автомобил). Вярно е също, че силата на звука не винаги е достатъчна в движещ се влак или метрото при отворени прозорци.

Очаква ви също изключителна лекота с прилична автономност и бързо зареждане от кейса, който е подходящ за далечни пътувания и полети. Отделните потребители предпочитат в такива случаи да използват слушалките тип тапи, но някои усещат от тях физически дискомфорт при един час слушане, докато капчиците са по-удобни, дори и за продължително ползване.

В същото време, закупуването на AirPods извън екосистемата на Apple е почти безсмислено, защото има съвсем малка функционалност. Ако проблемите с връзката бъдат коригирани с фърмуер, то AirPods ще стане чудесен аксесоар или идея за подарък. Може би в следващото поколение Apple ще успее да ни убеди, че AirPods са необходими на всеки потребител, но към момента това все още е твърде суров продукт.

Положителни качества на AirPods:

  • много компактни безжични слушалки;
  • технологичен аксесоар;
  • страхотна автономност (с оглед на размера).

Отрицателни черти на AirPods:

  • проблеми със стабилността на работата в тандем с по-стари устройства;
  • за тези пари има устройства с по-висококачествен звук;
  • в екосистемата ви няма други устройства на Apple.

Вижте повече:

[По Жицата ] Stone Sour са завършили записите на „Hydrograd“

Stone Sour обявиха, че новият им албум се нарича „Hydrograd“ и излиза през юни, след като поканиха супер фен на бандата в студиото и му пуснаха парчета от новия запис. Сега групата сподели, че записването на музика за „Hydrograd“ вече е приключило.

„Е, вече е опакован! Какви невероятни два месеца в @sphere_studios с тези страхотни хора. Много любов към всички“, написа групата в пост в Инстаграм.

Stone Sour потеглят на турне с Korn през лятото. //
(adsbygoogle = window.adsbygoogle || []).push({});

Публикувано от Blogger за По Жицата на 3/09/2017 08:13:00 пр.об.

from Blogger